What do you think?
Rate this book
Избрани произведения #4
The Case of Cem
Vera Mutafchieva’s The Case of Cem , presented as a series of depositions by historical figures before a court, tells a straightforward tale: Upon the death of Ottoman Sultan Mehmed the Conqueror in 1481, his eldest son Bayezid takes the throne. However, discontented factions within the Ottoman army urge Mehmed’s second son Cem, a well-educated and experienced warrior, to oppose his brother’s ascension. Bayezid refuses, setting off a ruthless power struggle and forcing Cem into long years of exile, a pawn for European powers as they try to slow the Ottoman Empire’s expansion. This enticing novel of court intrigue maintains lasting resonance for being a personal exploration of emigration and loss as told through the historical era during which the politics of the East and West were sketched out with utter clarity. These early lines of demarcation, as voiced through Christian and Muslim emissaries, power hungry rulers, unflinching warriors, and poets, have indelibly influenced the word as we know it today.
560 pages, Paperback
First published January 1, 1966
95 people are currently reading
1,782 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 73 reviews
May 3, 2025
Още един прекрасно написан от Вера Мутафчиева исторически роман - увлекателен и даващ много информация за епохата, в която се развива историята му.
Цитат:
"Няма изкуство по-трудно и точно, по-неуловимо и опосредено, едновременно най-далечно и най-близко за човека като думите... Думите са нашата любов, мъка и награда."
Цитат:
"Няма изкуство по-трудно и точно, по-неуловимо и опосредено, едновременно най-далечно и най-близко за човека като думите... Думите са нашата любов, мъка и награда."
April 26, 2025
4.5 ⭐
„Случаят Джем“ е много хубав и стойностен исторически роман! В него правдоподобно и увлекателно е описана съдбата на Джем, който е втори син на Мехмед Завоевателя и след неуспешен опит да вземе властта в Османската империя отива в изгнание в различни европейски държави. Перипетиите на главния герой в жестокия свят на политическите интриги между империите са не само вълнуващи, но и доста поучителни... Вера Мутафчиева е познавала в детайли историческия период и изградила страшно любопитна и многопластова картина на въпросните събития. Майсторски разказаната от различни гледни точки история на Джем силно ме впечатли и със сигурност заслужава много повече популярност!
„Ако Джем беше отнесъл тази победа със сила, той не би тържествувал така. Джем искаше да се налага с името си, с мълвата за своята изключителност.“
„Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него те бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.“
„Може и да е вярно, Саади, че съм половина техен — чужда ми е нашата безогледна жестокост, низките ни средства в името на велика цел. Може и да съм по малко христянин, без да го зная, Саади?
„Не си! — исках да му кажа. — Ти не си нито наш, нито техен. Поетът е винаги ничий и принадлежи само към вечното, велико и слабо семейство на поетите. Не на земята е нашата родина, Джем — исках да му кажа, — тук ние все ще бъдем изгнаници…“
„Случаят Джем“ е много хубав и стойностен исторически роман! В него правдоподобно и увлекателно е описана съдбата на Джем, който е втори син на Мехмед Завоевателя и след неуспешен опит да вземе властта в Османската империя отива в изгнание в различни европейски държави. Перипетиите на главния герой в жестокия свят на политическите интриги между империите са не само вълнуващи, но и доста поучителни... Вера Мутафчиева е познавала в детайли историческия период и изградила страшно любопитна и многопластова картина на въпросните събития. Майсторски разказаната от различни гледни точки история на Джем силно ме впечатли и със сигурност заслужава много повече популярност!
„Ако Джем беше отнесъл тази победа със сила, той не би тържествувал така. Джем искаше да се налага с името си, с мълвата за своята изключителност.“
„Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него те бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.“
„Може и да е вярно, Саади, че съм половина техен — чужда ми е нашата безогледна жестокост, низките ни средства в името на велика цел. Може и да съм по малко христянин, без да го зная, Саади?
„Не си! — исках да му кажа. — Ти не си нито наш, нито техен. Поетът е винаги ничий и принадлежи само към вечното, велико и слабо семейство на поетите. Не на земята е нашата родина, Джем — исках да му кажа, — тук ние все ще бъдем изгнаници…“
February 9, 2024
Когато един човек се превърне в име, в легенда, за да изгуби правото да бъде човек.
Напълно разбирам защо Анджела Родел е решила да преведе именно тази книга. Тя не е в частност за България, нито е толкова за Османската Империя, донякъде е за нравите, порядките и политиките в края на XV век, но и това не е основното.
Джем мога да оприлича на едно животно в клетка в зоопарк, което е отишло в зоопарка, бягайки от сигурната смърт по законите на джунглата. И от там започват истинските му беди. Той вече не принадлежи на себе си. Не е роб, защото не работи, той е име, което работи за едни или други интереси.
Същината е за избора между две злини, едната облечена в мечти, другата в почти сигурна смърт. И накрая ще останем с чувството, че може би Джем трябваше да избере смъртта навреме, но как можем да го кажем като съдници през призмата на изминалите векове?
Конструкцията на романа е много актуална - под формата на "свидетелства" на участниците в събитията и това прави разказа толкова жив, колкото въобще може да бъде. Може би по-жив, отколкото е изглеждал тогава на самите ония участници.
Политическите сплетни и интриги са едно - тях ние смело и убедено предполагаме. Вероятно с голяма доза основание. Човешките взаимоотношения толкова назад във времето за по-интересни за читателя. Тях Вера Мутафчиева ни разказва с вещина на свидетел и прямотата на човеколюбец.
Прочетете. Не само, защото сега ще стане модерно покрай превода. Книгата е истински позабравен бисер.
Напълно разбирам защо Анджела Родел е решила да преведе именно тази книга. Тя не е в частност за България, нито е толкова за Османската Империя, донякъде е за нравите, порядките и политиките в края на XV век, но и това не е основното.
Джем мога да оприлича на едно животно в клетка в зоопарк, което е отишло в зоопарка, бягайки от сигурната смърт по законите на джунглата. И от там започват истинските му беди. Той вече не принадлежи на себе си. Не е роб, защото не работи, той е име, което работи за едни или други интереси.
Същината е за избора между две злини, едната облечена в мечти, другата в почти сигурна смърт. И накрая ще останем с чувството, че може би Джем трябваше да избере смъртта навреме, но как можем да го кажем като съдници през призмата на изминалите векове?
Конструкцията на романа е много актуална - под формата на "свидетелства" на участниците в събитията и това прави разказа толкова жив, колкото въобще може да бъде. Може би по-жив, отколкото е изглеждал тогава на самите ония участници.
Политическите сплетни и интриги са едно - тях ние смело и убедено предполагаме. Вероятно с голяма доза основание. Човешките взаимоотношения толкова назад във времето за по-интересни за читателя. Тях Вера Мутафчиева ни разказва с вещина на свидетел и прямотата на човеколюбец.
Прочетете. Не само, защото сега ще стане модерно покрай превода. Книгата е истински позабравен бисер.
December 13, 2023
Well, color me intimidated by my lack of knowledge involving any 15th Century meddlings between the Ottoman Empire and Europe before delving into this first-class legroom of a novel, but those fears were instantly subverted by the lazy river flow of Mutafchieva’s laid-back, passionate, storytelling savviness. A series of historical characters “take the stand” explaining their roles in the Case of Cem, Mehmed the Conqueror’s favorite son and Europe’s favorite hot potato bargaining chip of the day. Though on trial (of a sort), no one claims to be innocent; in fact all seem to offer up their own notorious tales in a “hey, I’m dead, so I got nothing to lose” sort of way, adding humor and creative interpretation to the other tray of my previously mentioned intimidation scale. The only one not present for questioning is Cem, our tossed-around prisoner-slash-esteemed-guest of the in-fightiest league of extortionist gentlemen, but his story’s the large novelty needle sticking out of this book’s little haystack.
March 31, 2023
Интересно явление - беше ми скучно през повечето време, но в крайна сметка много ми хареса и я затворих с чувство за удовлетвореност и насищане. Един от многото примери за това, че литературата и общуването с нея не е просто приятно прекарване. Нямам психическа енергия обаче да обяснявам какво имам предвид
Само ще добавя, че личи, когато жена пише - в тази мъжка история има жени, няколко интересни и различни жени, които не са просто черупки, които героят пълни със съдържание. Спокойното и естествено описание на хомосексуална връзка пък разкрива уверения учен, познавач в своята област, за когото в света на познанието няма място за предразсъдъци, срамливост и еснафски притеснения.
Само ще добавя, че личи, когато жена пише - в тази мъжка история има жени, няколко интересни и различни жени, които не са просто черупки, които героят пълни със съдържание. Спокойното и естествено описание на хомосексуална връзка пък разкрива уверения учен, познавач в своята област, за когото в света на познанието няма място за предразсъдъци, срамливост и еснафски притеснения.
April 15, 2023
Непоносимата тежест на живота, използван и контролиран с лека ръка от по-силните на деня като политическа разменна монета, подмятана и дънчаща в лъскав затвор. Един от най-силните трагични образи на Мутафчиева.
February 14, 2024
Utterly tragic yet such a pleasure to read
April 8, 2017
Как не съм я открил тая класика на баба Вера по-рано. Рядко съм чел толкова безнационалнопристрастно и безидиологическипристрастно историческо повествование. Неслучайно е преведно на сума ти езици, включително турски, руски, полски, немски. Хем е увлекателно, хем е познавателно, хем е интересно!
(Претория, Южна Африка, 14.12.2002)
(Претория, Южна Африка, 14.12.2002)
July 15, 2017
Както и казаха всики хора, които ме видяха да чета тази книга- прекрасна е, наистина!
Самата книга е комбинация от повече от един жанр и не очаквайте от нея само сухата историческа материя. Това беше една от изненадите за мен- дълбочината, до която се стигаше и разсъжденията, които се виждаха измежду страниците. Освен това, самата композиция беше нещо, което не бях срещала до сега, където и да било. Историята беше разказана от толкова много гледни точки и все пак нито веднъж не бях объркана. Всеки един от разказвачите беше истински и различен, което е другата причина да харесвам романа- героите. Всички са психологизирани, което вероятно е любимата ми част. Харесах как успява да ги представи толкова истински, силни, мислещи.
Единственият ми проблем може би беше със стила,но това може да си очаква от исторически роман.
"Случаят Джем" успя да ме накара да се замисля, да се разчувствам, да заобичам , да науча и всичко това само в 400 страници.
Самата книга е комбинация от повече от един жанр и не очаквайте от нея само сухата историческа материя. Това беше една от изненадите за мен- дълбочината, до която се стигаше и разсъжденията, които се виждаха измежду страниците. Освен това, самата композиция беше нещо, което не бях срещала до сега, където и да било. Историята беше разказана от толкова много гледни точки и все пак нито веднъж не бях объркана. Всеки един от разказвачите беше истински и различен, което е другата причина да харесвам романа- героите. Всички са психологизирани, което вероятно е любимата ми част. Харесах как успява да ги представи толкова истински, силни, мислещи.
Единственият ми проблем може би беше със стила,но това може да си очаква от исторически роман.
"Случаят Джем" успя да ме накара да се замисля, да се разчувствам, да заобичам , да науча и всичко това само в 400 страници.
April 1, 2024
... красив език от титаничната проф. Вера Мутафчиева, романтична история за съдбата на един султан, който никога не успява да влезе във фактическа професионална реализация на това за което е роден... Един поет/сподвижник/приятел/слуга на Джем султан... Всичко това, гарнирано обилно с политически интриги и една голяма любов... по загубеното време. Знаех сюжета на историята, знаех историческата съдба на Джем султан, но това по никакъв начин не ми попречи да се насладя в пълна степен на историята. Препоръчвам на всеки, който иска да почете/послуша красива проза от автор, който е безспорен ерудит по темата/епохата!
February 9, 2024
Cem was far from being a distant figure - having come across him in my readings on the Ottoman Empire (a fascinating lesson in the art of political survival) and other historical tomes where he has featured during his exile, not least as a "guest" of the Hospitallers on Rhodes and of the Borgia Pope in Rome. Even in death, Cem still provided to be worthy of bargaining.
This is quite a lengthy read but I would say one that is not overly cumbersome - take your time and enjoy the story.
A new reader to this period may find this style a bit more user-friendly as opposed to diving head first into Ottoman politics and history (which is quite the fascination).
Read more here @
This is quite a lengthy read but I would say one that is not overly cumbersome - take your time and enjoy the story.
A new reader to this period may find this style a bit more user-friendly as opposed to diving head first into Ottoman politics and history (which is quite the fascination).
Read more here @
June 5, 2023
Реална оценка: 3.75 звезди!
Тази книга бе феномен - едновременно завладяваща, но и почти скучна на моменти... И все пак, съдбата на Джем султан силно ме заинтригува, а тази на Саади, заедно с неговите терзания - още повече. Доста интересен роман, особено откъм тема и начин на поднасяне!
Тази книга бе феномен - едновременно завладяваща, но и почти скучна на моменти... И все пак, съдбата на Джем султан силно ме заинтригува, а тази на Саади, заедно с неговите терзания - още повече. Доста интересен роман, особено откъм тема и начин на поднасяне!
January 21, 2024
This was so good. More than just a fictional recount of real historical events, this is a beautiful and heartbreaking commentary on identity, homeland, and what it means to lose them.
December 21, 2021
Коли я читаю такі книжки, то вчергове думаю, що треба вже якось скооперуватися та заснувати видавництво спеціально для історичних романів та нонфікшену. Бо стільки крутого пропадає, а я всіх мов не знаю.
Молодший син Мехмета Фатіха програє у битві за трон і втікає спочатку бунтувати на краях Оттоманської імперії, а потім мандрувати за підтримкою серед європейських державців. З ним його вірний придворний Сааді, на шляху від зустрічає купу людей, які тепер після смерті розказують ніби на суді, що таке був Джем і як вони приклалися до його життя і загибелі. Родоські лицарі ще ті жуки, єгипетського султана шкода, бо він добрий (ну майже) і втомлений від цих ігрищ, стара тітонька старається помирити, та куди там, а юній французькій дворянці викручують руки, щоб спокушала Джема (і власне для неї це обертається хоч трохи розрадою перед замуровуванням у монастир). Надзвичайна книжка, не відпускає, поки не дочитаєш.
А, і Сааді закоханий у Джема, тільки до мене цей очевидний факт допер аж наприкінці.
Молодший син Мехмета Фатіха програє у битві за трон і втікає спочатку бунтувати на краях Оттоманської імперії, а потім мандрувати за підтримкою серед європейських державців. З ним його вірний придворний Сааді, на шляху від зустрічає купу людей, які тепер після смерті розказують ніби на суді, що таке був Джем і як вони приклалися до його життя і загибелі. Родоські лицарі ще ті жуки, єгипетського султана шкода, бо він добрий (ну майже) і втомлений від цих ігрищ, стара тітонька старається помирити, та куди там, а юній французькій дворянці викручують руки, щоб спокушала Джема (і власне для неї це обертається хоч трохи розрадою перед замуровуванням у монастир). Надзвичайна книжка, не відпускає, поки не дочитаєш.
А, і Сааді закоханий у Джема, тільки до мене цей очевидний факт допер аж наприкінці.
March 29, 2020
Всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.
Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него тя бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.
Само човек, узнал за света, каквото може да се узнае през един човешки живот, изстива така. Това е хладът на смъртта, защото знаещият умира преди смъртта си.
... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко от нежност - доживява всяка обич.
... човек може да даде на човека много, страшно много, неимоверно и непосилно много. Но не съвсем всичко.
Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него тя бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.
Само човек, узнал за света, каквото може да се узнае през един човешки живот, изстива така. Това е хладът на смъртта, защото знаещият умира преди смъртта си.
... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко от нежност - доживява всяка обич.
... човек може да даде на човека много, страшно много, неимоверно и непосилно много. Но не съвсем всичко.
February 27, 2025
Shortlisted for the 2024 Republic of Consciousness Prize, United States and Canada
The Case of Cem (2024) is Angela Rodel's translation of the 1967 Bulgarian novel Случаят Джем by Вера Мутафчиева (Vera Mutafchieva), a historian of the Ottoman empire as well as a novelist.
In her translator's note (reproduced at ) Rodel explains how she came across the original novel and comments, referring to the man she married in Bulgaria:
"This particular wooden flute player was also a poet who introduced me to another divine chorus of Bulgarian voices: the vibrant, turn-of-the-millennium literary scene. Poetry was the dominant genre at the time, and the explosion of post-socialist literary experimentation found its expression in avant-garde performances.
Yet as a reader I have always been a fan of novels—the fatter and more historical, the better. My idea of a perfect afternoon is to curl up with a tome of Iris Murdoch, Robertson Davies, or Dostoevsky. I asked my then-husband for recommendations of classic Bulgarian novels. He thought for a moment, then said: The Case of Cem."
As a reader of novels, the slimmer, and the more avant-garde and the less historical, the better for me, and while this is more than genre historical fiction, at 560 pages which is mostly exactly that, it's ultimately not really for me.
The Case of Cem is based around the story of , third son of Sultan Mehmed II. When his father died, in May 1481, Cem, aged 21, suggested dividing the Ottoman Empire with his elder half-brother Bayezid (12 years older). But when Bayezid rejected the proposal - saying the Ottoman Empire is a bride and can only choose one bridegroom - and defeated Cem's troops in battle, Cem fled into exile, coming under the protection of, in succession, the Mamluks in Cairo, the Knights Hospitaller of St. John on the island of Rhodes, and the Pope, and becoming something of a political pawn in the disputes over the Eastern lands of the European empires and the Westward expansion of the Ottomans. He died in 1495.
Without a doubt, the papacy wanted me to take the lead in the case of Cem until the situation became clear and its advantages guaranteed. Only then would Sixtus IV recall that he alone governed the fortunes of Christianity, and he would remind us that Cem Sultan could not stay under the control of the Order, since that Order was subordinate to the pope. (In the interest of fairness, I must note that in his letter, Sixtus IV for the first time called the mess around Cem Sultan a "case," and with that, he showed he was not as hopeless asIhadthought.)
The first to refer to Cem's situation as a 'case' was Pope Sixtus IV (who gave his name to the Sistine Chapel, completed as the events of this novel begin), in a letter to Pierre d'Aubusson, Grand Master of the Knights of Saint John in Rhodes, and who is quoted above.
The novel is a re-telling of the story but told in the style of a court case, or perhaps more an inquest, with testimony from those involved, the verdict to be given by history. The novel's organising principle is that this testimony is being given to someone in the modern present day (the reader? the author? historians?) - the speakers know how events were later received, and of each other's commentary. So in the first piece from the Grand Vizier Karamani Mehmed Pasha, who was first to learn of Mehmed II's death and who set in motion the dispute over the succession, he interrupts his narrative to address the modern judge and jury:
I recall being surprised that day had not yet broken. The short time between the peik's news and his death had seemed like hours to me. I looked around. The camp was sleeping. Good thing it's asleep, I thought. The tents were staked one after another in the distance, as far as the eye could see. Two hundred thousand men-gathered from Serbia to Persia, some followers of the true faith, others not, mobilized of their own free will or by force-had hurried to steal a final hour of sleep before the campaign. Yes, rumor had it that we would march today of all days.
Where to, you ask? I don't know, and clearly you don't either — in the intervening five hundred years you have not managed to learn where exactly the Conqueror had planned to lead his troops on that morning, which he did not live to see. I notice that this blank spot in your knowledge irritates you. But we were used to it, uncertainty did not alarm us, because the great Sultan Mehmed II always found his way through it. The man whose battle luck neverdesertedhim.
Blurbs are in the news this weekend due to Simon & Schuster US's decision to no longer request authors to solicit them. Perhaps inevitably for a book translated by Rodel from Bulgarian there is a fulsome blurb from her co-winner of the International Booker, Georgi Gospodinov: “A brilliant and polyphonic novel in which each chapter offers a new point of view, adds a new dimension. A story told through the voices of the living and the dead. A novel that today sounds very topical in the context of contemporary writing and the European East.” But that does higlight one issue with the novel, that while there are many different voices, they sound rather similar, perhaps inevitably/realistically as court-testimony, which dictates a certain style, translated via Mutafchieva's Bulgariand and Rodel's English. And indeed many drop into relaying of the historic facts, so as to keep the reader informed - this is historical fiction of the more macro-political variety than the recreation of sights/sounds/smells.
But there is also a personal note interwoven in the essayistic. Cem's voice itself is absent, the void at the centre as others discuss his fate. But the testimonies of key political figures are interspersed with testimony from Saadi, a Persian poet and Cem's companion and erstwhile lover:
FIRST TESTIMONY OF THE POET SAADI, CEM'S DEFTERDAR
Surely the first thing you'll ask is how I, a poet by calling and profession, came to serve Cem in this most unsuitable post of defterdar, or bookkeeper. I would like to immediately disabuse you of this misconception: with Cem, there was no such thing as an unsuitable post; with Cem, there was no post not held by a poetorasinger.
And it is Saadi - who, in his words, acts as well as Cem's 'Vizier, treasurer, prisoner, wet nurse, babysitterandpimp' who portrays Cem's relatively naivety and helplessness, not realising he is a pawn (albeit one that could be about to be promoted) in a much wider chess game, but who also argues that this is a function of the superior Ottoman culture versus the crude machinations of the West:
When I report this to you now, I suppose it sounds ridiculous. The line between the touching and the ridiculous is very thin indeed, and Cem often stepped over it, because he lackeda sense of reality. Cem was a poet who had gotten inopportunely mixed up in history, and most of his actions, if not erroneous, were at the very leastridiculous.
[...]
If you sit down with the countless saccharine novels about Zizim that flooded the West during the sixteenth and seventeenth centuries -it will remain unclear to you how and why Cem had to go through everything he went through. His light-mindedness remains inexplicable, his trustingness looks childish, while his suffering seems deliberately sought out. Yet all of that was the inevitable result of our way of thinking, of our entire worldview. It has no room for Brother d'Aubusson, nor for the blackshirted knights; in our world there are no palaces that double as prisons or any double-edged messages. It excludes the possibility of writing a person's death sentence when his own signature stands just beneath it; it cannot conceive of taking away from a condemned man his sole remaining possession - thirty-odd unarmed friends. This was precisely the clash between Cem and the West that lay at the heart of his illness.
An impressive work, but one that wasn't for me - the rating 2* for my personal taste and 4* for literary merit, averaging 3.
The publisher
Sandorf Passage is a 501(c)(3) nonprofit that publishes work that creates a prismatic perspective on what it means to live in a globalized world. It is a home to writing inspired by both conflict zones and the dangers of complacency.
The Case of Cem (2024) is Angela Rodel's translation of the 1967 Bulgarian novel Случаят Джем by Вера Мутафчиева (Vera Mutafchieva), a historian of the Ottoman empire as well as a novelist.
In her translator's note (reproduced at ) Rodel explains how she came across the original novel and comments, referring to the man she married in Bulgaria:
"This particular wooden flute player was also a poet who introduced me to another divine chorus of Bulgarian voices: the vibrant, turn-of-the-millennium literary scene. Poetry was the dominant genre at the time, and the explosion of post-socialist literary experimentation found its expression in avant-garde performances.
Yet as a reader I have always been a fan of novels—the fatter and more historical, the better. My idea of a perfect afternoon is to curl up with a tome of Iris Murdoch, Robertson Davies, or Dostoevsky. I asked my then-husband for recommendations of classic Bulgarian novels. He thought for a moment, then said: The Case of Cem."
As a reader of novels, the slimmer, and the more avant-garde and the less historical, the better for me, and while this is more than genre historical fiction, at 560 pages which is mostly exactly that, it's ultimately not really for me.
The Case of Cem is based around the story of , third son of Sultan Mehmed II. When his father died, in May 1481, Cem, aged 21, suggested dividing the Ottoman Empire with his elder half-brother Bayezid (12 years older). But when Bayezid rejected the proposal - saying the Ottoman Empire is a bride and can only choose one bridegroom - and defeated Cem's troops in battle, Cem fled into exile, coming under the protection of, in succession, the Mamluks in Cairo, the Knights Hospitaller of St. John on the island of Rhodes, and the Pope, and becoming something of a political pawn in the disputes over the Eastern lands of the European empires and the Westward expansion of the Ottomans. He died in 1495.
Without a doubt, the papacy wanted me to take the lead in the case of Cem until the situation became clear and its advantages guaranteed. Only then would Sixtus IV recall that he alone governed the fortunes of Christianity, and he would remind us that Cem Sultan could not stay under the control of the Order, since that Order was subordinate to the pope. (In the interest of fairness, I must note that in his letter, Sixtus IV for the first time called the mess around Cem Sultan a "case," and with that, he showed he was not as hopeless asIhadthought.)
The first to refer to Cem's situation as a 'case' was Pope Sixtus IV (who gave his name to the Sistine Chapel, completed as the events of this novel begin), in a letter to Pierre d'Aubusson, Grand Master of the Knights of Saint John in Rhodes, and who is quoted above.
The novel is a re-telling of the story but told in the style of a court case, or perhaps more an inquest, with testimony from those involved, the verdict to be given by history. The novel's organising principle is that this testimony is being given to someone in the modern present day (the reader? the author? historians?) - the speakers know how events were later received, and of each other's commentary. So in the first piece from the Grand Vizier Karamani Mehmed Pasha, who was first to learn of Mehmed II's death and who set in motion the dispute over the succession, he interrupts his narrative to address the modern judge and jury:
I recall being surprised that day had not yet broken. The short time between the peik's news and his death had seemed like hours to me. I looked around. The camp was sleeping. Good thing it's asleep, I thought. The tents were staked one after another in the distance, as far as the eye could see. Two hundred thousand men-gathered from Serbia to Persia, some followers of the true faith, others not, mobilized of their own free will or by force-had hurried to steal a final hour of sleep before the campaign. Yes, rumor had it that we would march today of all days.
Where to, you ask? I don't know, and clearly you don't either — in the intervening five hundred years you have not managed to learn where exactly the Conqueror had planned to lead his troops on that morning, which he did not live to see. I notice that this blank spot in your knowledge irritates you. But we were used to it, uncertainty did not alarm us, because the great Sultan Mehmed II always found his way through it. The man whose battle luck neverdesertedhim.
Blurbs are in the news this weekend due to Simon & Schuster US's decision to no longer request authors to solicit them. Perhaps inevitably for a book translated by Rodel from Bulgarian there is a fulsome blurb from her co-winner of the International Booker, Georgi Gospodinov: “A brilliant and polyphonic novel in which each chapter offers a new point of view, adds a new dimension. A story told through the voices of the living and the dead. A novel that today sounds very topical in the context of contemporary writing and the European East.” But that does higlight one issue with the novel, that while there are many different voices, they sound rather similar, perhaps inevitably/realistically as court-testimony, which dictates a certain style, translated via Mutafchieva's Bulgariand and Rodel's English. And indeed many drop into relaying of the historic facts, so as to keep the reader informed - this is historical fiction of the more macro-political variety than the recreation of sights/sounds/smells.
But there is also a personal note interwoven in the essayistic. Cem's voice itself is absent, the void at the centre as others discuss his fate. But the testimonies of key political figures are interspersed with testimony from Saadi, a Persian poet and Cem's companion and erstwhile lover:
FIRST TESTIMONY OF THE POET SAADI, CEM'S DEFTERDAR
Surely the first thing you'll ask is how I, a poet by calling and profession, came to serve Cem in this most unsuitable post of defterdar, or bookkeeper. I would like to immediately disabuse you of this misconception: with Cem, there was no such thing as an unsuitable post; with Cem, there was no post not held by a poetorasinger.
And it is Saadi - who, in his words, acts as well as Cem's 'Vizier, treasurer, prisoner, wet nurse, babysitterandpimp' who portrays Cem's relatively naivety and helplessness, not realising he is a pawn (albeit one that could be about to be promoted) in a much wider chess game, but who also argues that this is a function of the superior Ottoman culture versus the crude machinations of the West:
When I report this to you now, I suppose it sounds ridiculous. The line between the touching and the ridiculous is very thin indeed, and Cem often stepped over it, because he lackeda sense of reality. Cem was a poet who had gotten inopportunely mixed up in history, and most of his actions, if not erroneous, were at the very leastridiculous.
[...]
If you sit down with the countless saccharine novels about Zizim that flooded the West during the sixteenth and seventeenth centuries -it will remain unclear to you how and why Cem had to go through everything he went through. His light-mindedness remains inexplicable, his trustingness looks childish, while his suffering seems deliberately sought out. Yet all of that was the inevitable result of our way of thinking, of our entire worldview. It has no room for Brother d'Aubusson, nor for the blackshirted knights; in our world there are no palaces that double as prisons or any double-edged messages. It excludes the possibility of writing a person's death sentence when his own signature stands just beneath it; it cannot conceive of taking away from a condemned man his sole remaining possession - thirty-odd unarmed friends. This was precisely the clash between Cem and the West that lay at the heart of his illness.
An impressive work, but one that wasn't for me - the rating 2* for my personal taste and 4* for literary merit, averaging 3.
The publisher
Sandorf Passage is a 501(c)(3) nonprofit that publishes work that creates a prismatic perspective on what it means to live in a globalized world. It is a home to writing inspired by both conflict zones and the dangers of complacency.
Read
February 21, 2024Забележителна книга, коят�� можеше да си остане просто едно стотици пъти прочитано и подминавано заглавие в бабината библиотека, ако не беше новината за издаването на английски език и последвалата я скоро информация, че ще има ново издание (на "Жанет 45", ако правилно помня.
Историята оживява в художествена форма в един от най-оригиналните формати, които съм виждал в българската литература: под формата на свидетелства от отдавна загинали мъже и жени, оказали се замесени в т.нар. случай "Джем". Самият Джем не свидетелства – той присъства в разказа за живота си само през очите на другите, някои верни другари и любовници, други – врагове и завистници със свои собствени интереси. Разказът намира отличната хармония между съкровено и делово, описание и тълкувание, факт и философия.
Чувствах се почти все едно чета Дюма, макар и с по-малко действие. Този прочит ме насочва обратно към българската литература, която съм поизоставил.
Историята оживява в художествена форма в един от най-оригиналните формати, които съм виждал в българската литература: под формата на свидетелства от отдавна загинали мъже и жени, оказали се замесени в т.нар. случай "Джем". Самият Джем не свидетелства – той присъства в разказа за живота си само през очите на другите, някои верни другари и любовници, други – врагове и завистници със свои собствени интереси. Разказът намира отличната хармония между съкровено и делово, описание и тълкувание, факт и философия.
Чувствах се почти все едно чета Дюма, макар и с по-малко действие. Този прочит ме насочва обратно към българската литература, която съм поизоставил.
Read
May 1, 2025Now I'm heartbroken because both Cem and Saadi are gone and the book is done. I'm SO happy I own this book because I'm going to reread it! By far the best book from the Republic of Consciousness Prize that I've read so far. The only one left that I want to read is Lesser Ruins. Let's see what happens!
[Physical book, purchased from Chapters Indigo]
[Physical book, purchased from Chapters Indigo]
February 12, 2024
В романа “Случаят Джем” В. Мутафчиева представя хода на европейската история през XV век. От една страна, стои проблемът за слабостите на Запада, неговите вътрешни противоречия, дребни сметки, неморални човешки характеристики на замесените в случая Джем, а от друга страна стои проблемът за изгнанието като най-тежка човешка мъка, която разяжда човешката душа и с нея човешките добродетели/качества. Романът е представел увлекателно, през призмата на всички замесени лица в събитията около Джем султан, а мнението на автора е внимателно преплетено в образа на героите, като нито за миг то(мнението) не изкривява обективността на събитията. Освен това, романът може да послужи и като поглед над “голямата политика”, в която “малките” са просто оръжие в ръцете на “големите”.
Определено, това е роман, който всеки, който желае, поне малко, да разбере събитията от онова време, трябва да прочете.
Определено, това е роман, който всеки, който желае, поне малко, да разбере събитията от онова време, трябва да прочете.
February 22, 2018
Посегнах към тази книга случайно. Някъде прочетох, че едно най-добрите неща написани от Вера М. и тъй-като не съм чел нищо от нея реших да започна с тази книга. Да си призная, нищо не знаех за тази история от 15ти век и султан Джем. Още след първите 50 страници прочетох всичко в интернет за Мехмед Завоевателя и неговите синове Баязид и Джем. С две думи страшно съм впечатлен. Историческата действителност е предадена с изключително умение. Сюжетът в който героите говорят от онзи свят е уникален. Но най -вече искам да подчертая съвсем различната светлина, която хвърля върху Османска Турция и нравите от това време. Идеята, че Западна Европа е щастлива от загиването на Византия , която е била по-напред във всичко просто ме шокира. Сравненията между нравите в християнския свят и мюсюлмание е толкова впечатляващо, че в един момент разбираш, че всъщност Османска Турция е била носител на прогреса. Алчността, раздробеността и не добрите нрави в Европа те карат да си кажеш, че възходът на османската империя е бил напълно заслужен. Изключителна книга!
December 8, 2016
A book that is not written by a Bulgarian woman prose writer. A book that is not telling about a sultan. A book that is published during the communistic regime in Bulgaria. A book that brings to our minds that we are humans first and then someone's children, friends, rulers. This book is a great step in the Bulgarian literature - on the one hand, it crosses the stone Bulgarian-Turkish cultural border, it crosses the time and it shows new kind of conflict - the conflict between South-East Europe (also known as the Balkans) and Catholic Europe. And the visualisation of that is the son of a Serbian princess and an Ottoman sultan, but not an "ordinary" sultan - Sultan Mehmet Fatih. This novel has the aroma of the Middle-East and the gracefulness of the French court. And the cruelty of the ancient times and the covertness of the Dark Ages. Read it!
June 16, 2014
Първата ми книга на Вера Мутафчиева (срам, срам!), но няма да е последната. Заредила съм се с "Аз, Анна Комнина" и "Рицарят" благодарение на добър приятел. За "Случаят Джем" - беше ми изключително любопитно и поучително да видя как Вера Мутафчиева борави с историческите извори и колко достоверно стоят героите й в контекста на времето си и на геополитическите борби тогава. Книгата е плод на чутовен предварителен труд, за което респект!
На места ми беше малко отегчително и мисля, че обемът й може да се посъкрати, без нищо да пострада от това, напротив.
С нетърпение чакам срещата си със следващите й книги.
На места ми беше малко отегчително и мисля, че обемът й може да се посъкрати, без нищо да пострада от това, напротив.
С нетърпение чакам срещата си със следващите й книги.
November 7, 2015
Обожавам тази книга!
September 11, 2021
Отдавна не бях чел, толкова добър исторически роман !
August 25, 2022
There is a Romanian edition ”Cazul Djem”. Traducere din limba bulgară de Constantin Velichi. București, Ed. Univers, 1972, 413 p.
December 10, 2024
Dajte krunu Bajazitu, meni ostaje svijet!
Jednoj od tema koje me istinski zanimaju sigurno pripada razdoblje novog vijeka s naglaskom na odnose Europe s Osmanlijama, pogotovo u kontekstu tromeđe gdje se susreće spoj triju kultura, a to je ovaj naš prostor jugoistočne Europe. Voljeli li ih ili ne, Osmanlije su za ove prostore bili presudni u mnogo pogleda, rekla bih i pozitivnih i negativnih. Osobno mi je žao što u zapadnim državama, barem ovima koje su bile u izravnom kontaktu (kao što sam se uvjerila npr. u Italiji) nema baš svijesti o tome koliko su Osmanlije utjecali na povijest istočne i južne Europe i jednog dijela Mediterana, a što su u nas ljudi uskogrudni te često temelje svoje znanje o ovom povijesnom razdoblju sa previše strasti i na neprovjerenim ili netočnim mitovima. A to je tako bogat period, naročito u našim krajevima (Hrvatska i ostale južnoslavenske zemlje), ne samo zbog geopolitičkih zbivanja, nego i zbog stvaranja nematerijalne kulture. Nije sve zanimljivo u novom vijeku vezano samo za renesansu...
A to potvrđuje i "Slučaj Džem"! Vera Mutafčieva je odlično uspjela iskombinirati više čimbenika. Ima osnovu koju čini stvarni događaj i stvarne povijesne ličnosti te koristi izvore savjesno, ali dodaje i fiktivne likove kako bi obogatila naraciju i time učinila žanr povijesne fikcije jako zanimljivim. Nije to nekakva pričica pojednostavljenih događaja ili idealiziranih likova samo kako bi se prodala knjiga, nego je to vjerodostojno djelo koje i student može čitati dok priprema ispit kako bi ga bolje položio, a pritom se zabavio. Zato mi se jako sviđa ovakav način obrade teme, baš je po mom guštu. Doduše, nekad mi je bilo i malo naporno jer se činilo da pripremam ispit zato jer je tekst izrazito gust, pun informacija i zahtijeva pozornost. Mijenjaju se perspektive likova koja prepričavaju vlastitu ulogu i pozadinu obraćajući se izravno čitatelju (zanimljivo je kako se istočnjaci i zapadnjaci vide međusobno - divljaci jedni za druge - i kako svaki lik ima drugačiji dojam o Džemu).
Džem je zaista bio zanimljiva ličnost: da nije bio pretendent i nakratko sultan, svejedno bi bio očaravajuća pojava. Valjda zbog svoje mladosti, svježine i poleta te ljubavi za životom te je zbog te energije privlačio ljude k sebi. Bio je i pjesnik, građanin svijeta, kako se definirao; okupljao je umjetnike na svom dvoru u Bursi; možda je tim romantičnim ličnostima suđen nesretan kraj. Tako je legenda još jača. Nevjerojatno tužan je njegov pad, odnosno fizičko i psihičko propadanje nakon što i sam shvati da je samo lutka u prepucavanjima i pogodbama vladara i duhovnika. Sustavno je gubio prava, bliske suradnike i prijatelje, pa čak i političku važnost kao osoba, a sve to u progonstvu, čega s vremenom postaje svjestan. Gubitak pak jedne osobe doveo ga je do ruba jer tada i sam shvaća da nema razloga za nastavljanje borbe te on odustaje i kopni u ravnodušnosti do te mjere da postaje nepodnošljiv i najvjernijem sluzi koji ga je obožavao, pjesniku Saadiju. Saadi je isto zanimljiv lik zbog svoje srčanosti, odanosti i racionalnog razmišljanja.
Osim upečatljivih likova, Mutafčieva vješto opisuje i ljepotu krajolika u kojima se nalaze zamci i utvrde koji služe kao zatvor za sultana, a općenito dobro opisuje i interijere i okruženje u kojima se likovi nalaze. To sve pojačava dobar dojam kako bi se bolje uživjeli u štivo.
Ovaj maestralan (i vrlo uspješan) pokušaj dočaravanja političke situacije u Europi tijekom 80-ih godina 15. stoljeća vrijedan je svake pohvale jer se vidi da je autorica dobro poznavala temu i vjerodostojno je obradila, a bila je i vrsna pripovjedačica upravo zato jer je dobro izbalansirala povijesnu stvarnost i fikciju; dobro su opisane patnje i osjećaji osobe koja je ipak mladić u najboljim godinama, zatočen i bez prilike da se vrati u domovinu zbog kompleksnih političkih događaja prouzrokovanih smrću njegova oca Mehmeda Osvajača i sulude osmanlijske politike koja je dopuštala prvorođenom sinu i nasljedniku da usmrti svu braću i moguće opasne pretendente na prijestolje. Upitna politika, a svakako se može reći da je bila okrutna i na neki način osakatila osmansku dinastiju. Džemovi osjećaji i razmišljanja prenesena putem drugih likova dobro su opisana, bez patetike. Vrijednost djela se vidi i u činjenici da je autorica uspjela kompleksne povijesne događaje koji su se događali tijekom više od 13 godina, sa raznim protagonistima i različitim mentalnim sklopovima i interesima posložiti u cjelovit i intrigantan roman. Šteta što djelo nije prevedeno na više jezika, a za povjesničare je svakako odlična poslastica!
"Vrlo često ćeš na mramornoj ploči vidjeti darove - čak češće negoli kod Osman hana. Džem je za života posvuda bio stranac: Srbin ili nevjernik - kod nas; Sarecen ili Maur - kod kršćana. Tko zna zašto, Džem u svojoj smrti pripada svima. Vjerojatno zato što ne možeš izmisliti ništa općeljudskije od patnje." (str. 540)
Jednoj od tema koje me istinski zanimaju sigurno pripada razdoblje novog vijeka s naglaskom na odnose Europe s Osmanlijama, pogotovo u kontekstu tromeđe gdje se susreće spoj triju kultura, a to je ovaj naš prostor jugoistočne Europe. Voljeli li ih ili ne, Osmanlije su za ove prostore bili presudni u mnogo pogleda, rekla bih i pozitivnih i negativnih. Osobno mi je žao što u zapadnim državama, barem ovima koje su bile u izravnom kontaktu (kao što sam se uvjerila npr. u Italiji) nema baš svijesti o tome koliko su Osmanlije utjecali na povijest istočne i južne Europe i jednog dijela Mediterana, a što su u nas ljudi uskogrudni te često temelje svoje znanje o ovom povijesnom razdoblju sa previše strasti i na neprovjerenim ili netočnim mitovima. A to je tako bogat period, naročito u našim krajevima (Hrvatska i ostale južnoslavenske zemlje), ne samo zbog geopolitičkih zbivanja, nego i zbog stvaranja nematerijalne kulture. Nije sve zanimljivo u novom vijeku vezano samo za renesansu...
A to potvrđuje i "Slučaj Džem"! Vera Mutafčieva je odlično uspjela iskombinirati više čimbenika. Ima osnovu koju čini stvarni događaj i stvarne povijesne ličnosti te koristi izvore savjesno, ali dodaje i fiktivne likove kako bi obogatila naraciju i time učinila žanr povijesne fikcije jako zanimljivim. Nije to nekakva pričica pojednostavljenih događaja ili idealiziranih likova samo kako bi se prodala knjiga, nego je to vjerodostojno djelo koje i student može čitati dok priprema ispit kako bi ga bolje položio, a pritom se zabavio. Zato mi se jako sviđa ovakav način obrade teme, baš je po mom guštu. Doduše, nekad mi je bilo i malo naporno jer se činilo da pripremam ispit zato jer je tekst izrazito gust, pun informacija i zahtijeva pozornost. Mijenjaju se perspektive likova koja prepričavaju vlastitu ulogu i pozadinu obraćajući se izravno čitatelju (zanimljivo je kako se istočnjaci i zapadnjaci vide međusobno - divljaci jedni za druge - i kako svaki lik ima drugačiji dojam o Džemu).
Džem je zaista bio zanimljiva ličnost: da nije bio pretendent i nakratko sultan, svejedno bi bio očaravajuća pojava. Valjda zbog svoje mladosti, svježine i poleta te ljubavi za životom te je zbog te energije privlačio ljude k sebi. Bio je i pjesnik, građanin svijeta, kako se definirao; okupljao je umjetnike na svom dvoru u Bursi; možda je tim romantičnim ličnostima suđen nesretan kraj. Tako je legenda još jača. Nevjerojatno tužan je njegov pad, odnosno fizičko i psihičko propadanje nakon što i sam shvati da je samo lutka u prepucavanjima i pogodbama vladara i duhovnika. Sustavno je gubio prava, bliske suradnike i prijatelje, pa čak i političku važnost kao osoba, a sve to u progonstvu, čega s vremenom postaje svjestan. Gubitak pak jedne osobe doveo ga je do ruba jer tada i sam shvaća da nema razloga za nastavljanje borbe te on odustaje i kopni u ravnodušnosti do te mjere da postaje nepodnošljiv i najvjernijem sluzi koji ga je obožavao, pjesniku Saadiju. Saadi je isto zanimljiv lik zbog svoje srčanosti, odanosti i racionalnog razmišljanja.
Osim upečatljivih likova, Mutafčieva vješto opisuje i ljepotu krajolika u kojima se nalaze zamci i utvrde koji služe kao zatvor za sultana, a općenito dobro opisuje i interijere i okruženje u kojima se likovi nalaze. To sve pojačava dobar dojam kako bi se bolje uživjeli u štivo.
Ovaj maestralan (i vrlo uspješan) pokušaj dočaravanja političke situacije u Europi tijekom 80-ih godina 15. stoljeća vrijedan je svake pohvale jer se vidi da je autorica dobro poznavala temu i vjerodostojno je obradila, a bila je i vrsna pripovjedačica upravo zato jer je dobro izbalansirala povijesnu stvarnost i fikciju; dobro su opisane patnje i osjećaji osobe koja je ipak mladić u najboljim godinama, zatočen i bez prilike da se vrati u domovinu zbog kompleksnih političkih događaja prouzrokovanih smrću njegova oca Mehmeda Osvajača i sulude osmanlijske politike koja je dopuštala prvorođenom sinu i nasljedniku da usmrti svu braću i moguće opasne pretendente na prijestolje. Upitna politika, a svakako se može reći da je bila okrutna i na neki način osakatila osmansku dinastiju. Džemovi osjećaji i razmišljanja prenesena putem drugih likova dobro su opisana, bez patetike. Vrijednost djela se vidi i u činjenici da je autorica uspjela kompleksne povijesne događaje koji su se događali tijekom više od 13 godina, sa raznim protagonistima i različitim mentalnim sklopovima i interesima posložiti u cjelovit i intrigantan roman. Šteta što djelo nije prevedeno na više jezika, a za povjesničare je svakako odlična poslastica!
"Vrlo često ćeš na mramornoj ploči vidjeti darove - čak češće negoli kod Osman hana. Džem je za života posvuda bio stranac: Srbin ili nevjernik - kod nas; Sarecen ili Maur - kod kršćana. Tko zna zašto, Džem u svojoj smrti pripada svima. Vjerojatno zato što ne možeš izmisliti ništa općeljudskije od patnje." (str. 540)
November 3, 2024
this is probably one of the top three books i've read this year, if not the best one. history component was amazing, pace and style impeccable.
April 5, 2025
Вера Мутафчиева изгражда не просто портрет на един трагичен персонаж, а изследва цивилизационния сблъсък между Изтока и Запада, политическите игри на Ренесансовата Европа и личната драма на един човек, превърнат в заложник на своето време. Романът си заслужава да бъде прочетен, дори и човек да няма особен интерес към османската история.
March 24, 2025
4.5 rounded up to 5 stars.
Shortlisted for the 2024 Republic of Consciousness Prize, United States and Canada (Melvill won) and a worthy contender.
The novel was written in Bulgarian and first published in 1966 or 67 and translated to English by Angela Rodel and published in English in 1924.
This is the story of Cem in exile as told by his contemporaries, those hired to kill or free him, his jailors, his guards, and his "almost to the end" faithful companion Saardi. The individual chapters read like depositions but without the questions. Those being questioned are, of course dead, as Cem died in 1495. The book covers the years of 1481 t0 1495, with a last chapter concerning the return of Cem's body to his homeland in 1499.
Cem was the second son of Sultan Mehmet II; his mother was a Christian. When Mehmet the conqueror died unexpectedly without naming his successor, his eldest son was entitled to become sultan. Cem was not the eldest but he was the more loved, by Mehmet and his army. Cem wrote his brother that they should split Mehmet's kingdom and each be a sultan. When that request was refused, Cem went to battle against his brother and soon lost. Cem flees to Egypt and then to the island of Rhoades and the "protection" of the Monk/Knights of St. John's and begins what turns out to be his captivity in the West.
We never hear from Cem directly. But we do see the leaders of the then "civilized" world and Cem's brother conspire in various combinations as they seek to fulfil their own desires of power.
Shortlisted for the 2024 Republic of Consciousness Prize, United States and Canada (Melvill won) and a worthy contender.
The novel was written in Bulgarian and first published in 1966 or 67 and translated to English by Angela Rodel and published in English in 1924.
This is the story of Cem in exile as told by his contemporaries, those hired to kill or free him, his jailors, his guards, and his "almost to the end" faithful companion Saardi. The individual chapters read like depositions but without the questions. Those being questioned are, of course dead, as Cem died in 1495. The book covers the years of 1481 t0 1495, with a last chapter concerning the return of Cem's body to his homeland in 1499.
Cem was the second son of Sultan Mehmet II; his mother was a Christian. When Mehmet the conqueror died unexpectedly without naming his successor, his eldest son was entitled to become sultan. Cem was not the eldest but he was the more loved, by Mehmet and his army. Cem wrote his brother that they should split Mehmet's kingdom and each be a sultan. When that request was refused, Cem went to battle against his brother and soon lost. Cem flees to Egypt and then to the island of Rhoades and the "protection" of the Monk/Knights of St. John's and begins what turns out to be his captivity in the West.
We never hear from Cem directly. But we do see the leaders of the then "civilized" world and Cem's brother conspire in various combinations as they seek to fulfil their own desires of power.
February 3, 2021
Случаят Джем – Вера Мутафчиева - Златна колекция на ХХ век – ИК Труд.
Случаят Джем разказва историята на двамата братя султани Баязид и Джем. Годината е 1841 –ва. Умира завоевателя Мехмед II Завоевателя. На власт идва Баязид, който след това става Баязид II. Джем Султан обаче отправя предложението си на своя брат единия да вземе едната част от империята а другия другата.
Но кой е всъщност Джем Султан?
Той е ерудиран, млад, образован военен. Роден е на 22 Декември в Одрин в Османската Империя през 1459 година.
В книгата на Мутафчиева научаваме и за Джем и Саади и това че тяхната любов е погубена макар и не задълго. Причината – една жена се влюбва в Джем.
За писателите и поетите името на Джем е било само повод. Това име е било забравено отдавна. Преди това по всички издания са писали за него. През 17 век темата която е можело да бъде намерена е била именно за Джем Султан. Името на Джем по западнуму означавало Зизим.
Джем е бил героят на 17 век - той е с преимущества.
Джем Султан е задържан от папа Инокентий VIII преди да бъде даден на Шарл VIII, който тогава е на власт във Франция. Краят е през 1495г в Неапол където самия Джем умира.
Защо книгата според мен си струва да се прочете?
От книгата на Мутафчиева можем да научим за живота на султана Джем, който е от османски произход и израства в новозавладения Константинопол. След това обаче е изпратен като управител в Амасия. Романа на Вера Мутафчиева проследява цялата история за Джем Султан който накрая бива пленен от краля на Франция и след това умира в Неапол. Това е книга за екзистенциалното пътуване на двамата братя султани и тяхната любов. Роман от който можем да научим много за живота на Джем Султан и неговото управление,както и кръстоносните походи, които той предприема.
Случаят Джем разказва историята на двамата братя султани Баязид и Джем. Годината е 1841 –ва. Умира завоевателя Мехмед II Завоевателя. На власт идва Баязид, който след това става Баязид II. Джем Султан обаче отправя предложението си на своя брат единия да вземе едната част от империята а другия другата.
Но кой е всъщност Джем Султан?
Той е ерудиран, млад, образован военен. Роден е на 22 Декември в Одрин в Османската Империя през 1459 година.
В книгата на Мутафчиева научаваме и за Джем и Саади и това че тяхната любов е погубена макар и не задълго. Причината – една жена се влюбва в Джем.
За писателите и поетите името на Джем е било само повод. Това име е било забравено отдавна. Преди това по всички издания са писали за него. През 17 век темата която е можело да бъде намерена е била именно за Джем Султан. Името на Джем по западнуму означавало Зизим.
Джем е бил героят на 17 век - той е с преимущества.
Джем Султан е задържан от папа Инокентий VIII преди да бъде даден на Шарл VIII, който тогава е на власт във Франция. Краят е през 1495г в Неапол където самия Джем умира.
Защо книгата според мен си струва да се прочете?
От книгата на Мутафчиева можем да научим за живота на султана Джем, който е от османски произход и израства в новозавладения Константинопол. След това обаче е изпратен като управител в Амасия. Романа на Вера Мутафчиева проследява цялата история за Джем Султан който накрая бива пленен от краля на Франция и след това умира в Неапол. Това е книга за екзистенциалното пътуване на двамата братя султани и тяхната любов. Роман от който можем да научим много за живота на Джем Султан и неговото управление,както и кръстоносните походи, които той предприема.
Displaying 1 - 30 of 73 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.